Храна и рецепти

Дафиновият лист и митологията:

Листата на дафиновото дърво, известни като лавров венец са били смятани за символ на победата в бокса. Римските военни командири били окичвани с лаврови венци при победи в битки. Дафиновия лист е свещен за гърците и много често са били пренасяни в жертва на бог Аполон. Гърците използвали дафиновите листа и за други цели: свещеничката на Делфи предсказвала с дафинов лист в уста. При консумацията на големи количества, дафиновите листа водели до състояния на транс и разстройства на съзнанието. През средните векове много билкари предписвали дафинови листа за лечение на бъбреци и стомашни болки.  Смятало се, че дафиновият лист може да излекува чума.

Лечебни свойства:

Есенция и балсам приготвени от дафинови листа се използват за лечението на ревматизъм и за отблъскването на насекоми. Маслото приготвено от плодовете на дафиновото дърво лекува навяхвания и контузии. Прилагано външно, то помага и за облекчаване на колита при бебетата. Дафиновите листа има и антибактериални свойства.

Важно:

В големи количества дафиновият лист, особено когато се пие на чай, може да предизвика чувство за въртеж и замайване.

Аромат:

Вкусът на дафиновите листа е остър, ароматен, лютив и леко горчив. Свежите листа са изключително горчиви.

Употреба:

Дафиновият лист върви към всички кисели ястия като желе с риба или месо, кисело зеле, мариновано червено цвекло, малки краставички, мариновани краставици, мариновани бобени зърна, зелени домати и херинга. По-специално, подправката се добавя към дивеч, говеждо месо, рибни маринати, ястия с картофи, всички тъмни печени сосове, рагу, гулаш и различни варива.

Съхранение:

Пресни дафинови листа е най-вероятно да се намерят през летния сезон. Качествените дафинови листа са без дръжки, зелени, сухи и не наранени. Счупения дафинов лист загубва аромата си много бързо. Дафиновите листа е хубаво да се съхраняват на тъмно и сухо място. Свежите листа могат да се съхраняват в хладилник за няколко седмици.

Съвети за готвене:

Дафиновият лист оставя силен аромат, когато бъде счупен или нарязан на парчета. Дафиновият лист винаги трябва да се готви заедно с приготвянето на ястието и се изважда преди сервирането. Той най-добре върви с подправки като черен пипер, синапови семена и хвойна.

Митология:

Египтяните, гърците и римляните използвали майорана, за да подправят вкуса на виното с надеждата, че това ще засили тяхната потентност. Името майорана най-вероятно произлиза от арабската дума marjamie, което означава „несравним”.

Лечебни свойства:

Билкарите от средновековието, че почти всички болести могат да бъдат лекувани с майорана. Тъй като подправката спомага за храносмилането,  добре е да я прибавяте към по-мазни ястия като такива от гъши месо и свинско.

Аромат:

Вкусът на майораната е пикантен, леко остър и силно ароматен. Нейната миризма е изключително силна.

Употреба:

Традиционно, майораната се добавя към пушените храни. Върви с бобени култури, супи от грах, картофена супа, смляно месо, овнешко и свинско месо. Подправката подобрява вкуса на салатите, различни зеленчукови ястия и печени картофи.

Съхранение:

Когато е пресен, майорана се съхранява, завит във влажна кърпа, в подходяща кесийка в хладилника. Когато е изсушен, той се съхранява в херметически затоврен буркан на тъмно и прохладно място.

Съвети за готвене:

Майораната върви с мента, дафинов лист и хвойна. Тя трябва да се добавя към храната малко преди ястието да се свали от огъня.

Божествен специалитет с ябълки

Нарежете на кубчета 2 глави лук и леко ги задушете в масло докато получат златист цвят. Нарежете на кубчета около 300 г суха наденица и добавете към лука. Обелете половин кг ябълки и ги нарежете на тънки парчета. Задушете ги и тях в масло и отделен тиган. Добавете 3 супени лъжици стафиди, мед и сол и пипер. Измийте 1 клонче майорана, отделете листата и ги нарежете на ситно. Поставете ябълките в чиния, добавете отгоре наденичките и гарнирайте с майорана.